ЛИЧЕН ПРИМЕР
„И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога! Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква, както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.“ 1 Кор.10:31-33
Обикновено смятаме, че начинът по който служим на Бога, изповедта на вяра, която имаме и свободата в поведението, която си позволяваме, си е наша лична работа, която засяга само и единствено нас…
…че тези неща засягат лично нас и пряко определят нашата съдба – това е безспорно, но също така е вярно, че оказват влияние и на много други хора, които са около нас!
Когато примерът на животът ни е положителен, това е похвално, но влиянието му достига само до един близък кръг от хора.
С негативният пример ситуацията е коренно различна! Ще бъдете учудени, а ако сте отговорни хора може и да се уплашите, ако бихте могли да проследите, до колко далеч се разпростира вашето отрицателно влияние.
Усмихнатото лице може би ще накара някой за момент да се усмихне, но проследете яростният поглед и ще откриете, че се предава на десетки и стотици около нас, до като застине в една обща негативна маска, върху всички лица които срещаме.
Още по-страшно е положението с онази невъздържана свободия, която си позволяваме относно тежки думи, безконтролно поведение, егоистични навици и греховни забежки.
* * *
Ако греховният пример е осъдителен, то погрешната изповед и пример на псевдохристиянска вяра, въвежда в сигурно отделяне от Христос и от вечния живот не само извършителите, но и на стотици, понякога хиляди души. Световната история е пълна с примери за започването на неверни, фалшиви и лъжливи духовни движения и религии обхващащи цели народи и континенти.
Има една мисъл цитирана от „желязната лейди“ – Маргарет Тачър:
„Внимавай с мислите, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характера си, защото той определя твоята съдба.“
Аз бих добавил и: Внимавай с примерът, който даваш, защото с него определяш съдбата на твоите деца, на твоите приятели, а дори и на твоите врагове!
БЕСОВЕ!?
„… онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.„1 Кор.10:20
Все по-често чуван рефрем е: „има един и същи бог, но с различни имена и всеки може да го призовава по различенначин“!
Вярно е, че има само един Бог, но също така е вярно, че има и много бесове, които лъжат хората, за да им се покланят като на богове.
Зад всяка езическа религия или практика, стои най-малко по един зъл дух, който обира славата, вярата и душите на нещастниците, които му се покланят.
Изпълнението на езическите ритуали или традиции, всъщност е поклонение и жертване на бесовете! Това е причината да не тачим, и да се противопоставяме на езическите обичаи, промъкнали се в християнските празници.
Не става въпрос за фанатизъм…
Не става въпрос за отхвърляне на българските традиции и обичаи…
СТАВА ВЪПРОС ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ НА БЕСОВСКОТО ПОКЛОНЕНИЕ!!!
„Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна Канара, която ги придружаваше; и тази Канара бе Христос“ 1Кор.10:1-4
Този стих е основата на стара, стара песен и истинска изповед на душата ми:
О Прибежище добро,
О Ти вечна канаро,
Ти разцепена за нас,
В Тебе да се скрия аз.
Из Господните ребра
Кръв излезе и вода:
Само те ще ме спасят
И умият от грехът…