Плачът на Еремия. Увод

С трепет пристъпвам към четенето на библейската книга „Плачът на Еремия“, защото преживяванията на пророка са ми толкова познати и близки, и имам усещането, че стиховете са написани тъкмо за мен. А пророк Еремия е последният от пророците преди вавилонският плен и живял около 100 години след пророк Исая. Неговото служене продължава почти половин столетие и обхваща на царуването на царете Йосия, Йоахаз, Йоаким, Йоахин и Седекия.

Роден в малкото селце Анатот, до Ерусалим и е син на свещеника Хелкия. Навярно това е същият Хелкия, споменат в 4 Царе 22, който е изнесъл Книгата на закона пред цар Йосия и се е молил за духовното пробуждане всред Божият народ.

Бог призовава в служение Еремия още в най-ранна възраст и му заръчва:
„Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“ Ер.1:7
…и Еремия прогласява Божието послание с непоколебима твърдост. Изявява греховете на Израил. Пророкува за предстоящия вавилонски плен и времето на завръщане от този плен! Но посланието му е отхвърлено. Пророкът е преследван, писания му са накъсани и изгорени, а животът му е подложен на опасност и постоянно гонение. Много скоро обаче, пророчествата му започват да се изпълняват. Ерусалим е превзет, а жителите му са избити или откарани в плен. Тогава пророк Еремия изпява най-тъжната песен в Божието слово –

Плачът на  Еремия

Това е химн на скръбта  – болезнен стон, в който всяка дума е съпроводена от порой сълзи и неутешимото ридание на едно разбито сърце. В същото време Плач Еремиев е псалом със сияйна красота, разцъфнала розата между тръните, изключително рядък бисер изхвърлен от вълните на бушуващ океан, слънчев лъч пробил облаците за да осияе надеждата, защото „Плач Еремиев“ е и тържество над отчаянието:

“ Обаче, това си наумявам,
поради което имам и надежда:
Че по милост Господна
ние не се довършихме,
понеже не чезнат щедростите Му.
Те се подновяват всяка заран;
голяма е Твоята вярност.
Господ е дял мой, казва душата ми;
затова ще се надявам на Него.
Благ е Господ към ония, които Го чакат,
към душата, която Го търси.
Добро е да се надява някой
и тихо да очаква спасението от Господа.
Пачът на Еремия 3:21-26