„Как покри Господ с облак
Сионовата дъщеря в гнева Си,
хвърли от небето долу на земята великолепието на Израил;
в деня на гнева Си, не си спомни за подножието Си!
В разпаления Си гняв строши всички Израилеви рогове;
Опъна лъка Си като враг;
усили десницата Си като противник
и изби всичко приятно на окото;
Господ стана като враг: изтреби Израил,
събори всичките му палати, съсипа крепостите му
и умножи на Юдовата дъщеря плач и ридание.
Той опустоши Своя дом като градина;
съсипа Своето място за събрание…“ Пл.Ер.2:1-6
Колкото и невероятно да ни изглежда, Господ може да бъде и наш враг!
Ние до толкова сме свикнали с благодатта, че често забравяме за това, че Бог е и Върховният Съдия, който съди Вселената и всичко що има в нея. Не зная за вас, но аз съм Го виждал и в тази светлина. Виждал съм Го да наказва справедливо, без проява на милост. Виждал съм да допуска неща, в които не можеш да откриеш и едно нещо, „което да съдейства за добро“. Нали си спомняте този стих в Послание към Римляните: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение“? Е, аз съм видял и разпаленият Му гняв и наказанията, в които няма нито едно добро последствие, няма завоалирана благодат и няма изходен път…
Да, Бог е благодатен! Напълно изповядвам Неговата необяснима, неизмерима и незаслужена благодат. Напълно се надявам и разчитам точно на тази изумителна благодат. Освен нея нямам друго, на което мога да се уповавам. Нито моя характер, нито дела ми, нито нито миналото ми, нито горещите молитви за настоящето, нито моите обещания за бъдещо добро поведение, нищо, ама съвсем нищо мое, не може да ме препоръча на Бог.
За това разчитам само на Божията любов и благодат!
Но също така добре знам, че аз съм отговорен в това да стоя под тази изумителна благодат. Изляза ли арогантно, горделиво и съзнателно от нея. Държа ли се надменно спрямо моя Спасител. Отхвърля ли Словото Му, похуля ли Духът Му, не Бог, аз съм му станал враг, и ще трябва да понеса последствията за това.
Пророк Емемия не е бил Божи противник, напротив, той е живял праведно, вършил е Божията воля и е разгласявал Божиите пророчески предупреждения. За съжаление, въпреки Божиите милости, въпреки хилядите Божии благости, въпреки предупрежденията, неговите съвременници не са се покаяли и не са се отвърнали от греховете си. В следствие на това, стените на Ерусалим са били съборени. Храма Господен е бил разрушен. Избивани са били не само войните, но и старците, и майките с децата. Цвета на нацията е бил откаран в плен, а надеждата са спасение и възстановяване е била безвъзвратно погубена. И това е била неописуема трагедия, която и мен, заедно с Еремия, ме кара да плача…
Приятели, нека се застъпваме пред Бог в молитва за народа ни, за църквите ни и за семействата ни, и никой да не става Божии враг!
Моето голямо четене на ГОЛЯМАТА КНИГА 