Евангелие по Йоан 14 глава

ВИЕ, ЗНАЕТЕ ЛИ ПЪТЯ?

„И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете]. Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?  Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“  Йоан 14:4-6

След като Юда напуска пасхалната трапеза за да предаде учителят си, Исус успокоява учениците:
„Да не се смущава сърцето ви… отивам да ви приготвя място… и вие знаете за къде отивам и пътя знаете.„

Но учениците не само, че не са били успокоени, те са се почувствали още по-объркани:
„Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?„

А вие, приятели мои, знаете ли пътя?

Ако Исус е отишъл да ни приготви място, то ние ще трябва да знаем къде е това „място“ и как да стигнем до там!  Всички ние сме по-прочели и чули това-онова и вече трябва да знаем всичко за „мястото“ и „пътя“ или най-малкото в каква посока е.

За някои от  ученици на Христос (и древни и съвременните), „пътуването“ е преместване от едно място в пространството до друго, за това обикалят църквите с надежда да налучкат пътя. Но Христос говори за едно преместване от материалното в духовното измерение! Христос казва: „Аз Съм ПЪТЯ, и ИСТИНАТА, и ЖИВОТЪТ.“ Пътуването към онези небесни селения, за които си мечтаем започва от тук:

ИСУС Е ПЪТЯ… Дълъг и безкраен, като самата вечност е този път, до порастването и достигането ни до „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота„(Еф.4:14) Какви микроскопични джуджета сме само и колко отчайващо бавно растем, а Христовата пълнота и ръст са неизмеримо по-високи от хималайските върхове!

О, Господи пътя е безкраен…

ИСУС Е ИСТИНАТА… Ориентирането ни в духовните посоки може да стане единствено, чрез познаването на пълната истина, която е в Христос. Той не просто знае истината, Той е самата Истина и въпросът е, до колко тази истина вече е станала част от нас? До колко нашите думи, мисли и поведение, а не само папагалски повторени изрази, реално са станали наша същност? Хей, това е твърде дълъг път за нашия земен живот, нали така! Имаме нужда от  друг, мощен, неотслабващ, неостаряващ – от истински живот!

ИСУС Е ЖИВОТЪТ… Той е вечният живот. Той не просто е вечен, Той е самият вечен живот – непресъхващ и постоянен! Но как да Го достигнем, като нашия живот отслабва, намалява и спира? Как? Ние ще сме безкрайно жалки и наивни, ако мислим, че можем сами да го достигнем. Осъзнавайки тази истина, апостолите са изпаднали в дълбоко униние, защото са разбрали, че техния Учител, Водач и Господ ще бъде взет измежду тях. За това Христос продължава с утешението:

„Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва с вас, и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. (Йоан 14:16,17,18)  А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. (Йоан 14:26) А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене. Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало. (Йоан 15:26, 27)