Числа, глава 29 Б

Четиво с продължение...
Ако покаянието не води към изкупление, горко ни!
Първият ден на еврейският месец Тишри, който започва с тръбен призив за покаяние е следван от дни на размисъл за живота, за осмисляне на поведението и покаяние за греховете чак до десетия ден, когато настъпва празникът на Изкуплението.

ПРАЗНИКЪТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО

„И на десетия ден от този седми месец да имате свято събрание и да смирите душите си, и да не вършите никаква работа“ Числа 29:7

Празникът на Изкуплението, известен още като Йом Кипур започва на залез слънце и продължава до изгрева на първите звезди на следващата нощ. Празникът е свързан със строг пост и отделяне от всякакъв вид дейност или работа, които биха могли да отвлекат вниманието на поклонниците от мисълта за покаяние и изкупление. С този празник завършвали дните на покаяние продължават с принасянето на жертви за изкупление за всички грехове и провали на Израел, за да може Бог да обитава всред народа си.

Веднъж в годината, само на този празник първосвещеникът е влизал в Святая Светих, за да напръска с кръв от телец Ковчега на Завета, за своите грехове. След това хвърлял жребий, кой от приготвените два козела ще бъде принесен в жертва на Бог и кой да бъде за отпущане. С кръвта от козелът за принасяне в жертва, Първосвещеникът е напръсквал Ковчега на Завета за изкупване на всички грехове на Израел. След това полагал ръце върху главата на козела за отпущане и изповядвал върху него грехове на Израел, след това извеждали козела от стана и го пускали в пустинята, за да изчезне завинаги. После привързвали тъмночервена тъкан към вратата на храма с надеждата Бог да е опростил греховете на Израел и като знак за това са очаквали на другата сутрин тази тъкан свръхестествено да стане бяла.

За нас християните, предобраза на празникът на Изкуплението (Йом Кипур) сочи към великото дело на нашия Първосвещеник Господ Исус Христос, Който за наше изкупление е принесъл в Себе си веднъж и за винаги. Посланието към Евреите, в светлината на празникът Изкупление, това е пояснено най-добре:

„Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящето творение. И не с кръвта на кози и телци, но със Собствената Си кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби за нас вечно изкупление. Защото, ако кръвта от козли и от телци и пепелта от телица, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог! И затова Той е Посредник на нов завет, така че чрез смъртта за изкупване от престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.“ Евр.9:11-15