ВТОРОЗАКОНИЕ, глава 34

ЕПИТАФИЯ

„И тъй, Господният слуга Мойсей умря там,
в Моавската земя, според казаното от Господа.

И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Бет-Пеор;

а до днес никой не знае къде е гробът му.“ Вт.34:5,6

В последната глава на книга Второзаконие, като в непреходна епитафия за Мойсей е написано, че е Господен слуга.
Ние се впечатляваме от звания като „Господен генерал“, Божи посланик“, „Велик Божи водач“ и прочие, но за този, на когото най-много биха му подхождали тези определения, Словото е определило само „Господен слуга“

Мойсей е бил не само кротък, благороден, почтен и вярващ в Бога човек, той е бил и изключително полезен, изпълнителен и покорен на Господните заповеди. Бил е истински слуга, раб, роб на Господа и е приел да слугува на Бог като служи на Божиите хора, така че да им стане пример за следване.

Точно като Божи слуга е имал смелостта и авторитета за да застане като равен пред фараона на Египет и да поиска освобождаването на Божия народ. Покорството му на Господната воля е разделило Червеното море пред израилтяните, прокарало е път за тях през пустинята, давало им е вода от канарата за да утоляват жаждата си и ангелски хляб за да се изхранват 40 години.

Когато Бог го е викал, Мойсей не се е криел. Не си е намирал извинение, работа, занимание или хоби. Бил е в постоянна готовност да служи покорно и стриктно точно като примерен слуга. За него по-голяма чест и привилегия е било да бъде слуга на Господа, отколкото да бъде цар над Израел.

И все пак Мойсей е умрял…
Нито неговото благочестие, нито неговото покорство, нито полезността му като Божи слуга са могли да го освободят от сянката на смъртта.

Това трагично ли е? Не!

Божиите служители също умрат – за да могат да си починат от трудът, да получат наградата си и да дадат възможност на други да заемат мястото им.

Когато си отидат оттук, тези Господни слуги отиват да служат на по-доброто място, в Божия храм.
Евреите казват, че Бог взима душата на праведника с целувка.
Ако е така, без съмнение Мойсей е преминал във вечността в прегръдките на Бог.


*Епитафията (на гръцки: ἐπιτάφιος, „надгробен“) – кратко слово, изсичано на надгробната плоча на починал човек, което сбито преразказва живота му, като възхвалява неговите добродетели.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s