„Лицемерци! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
„Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си;
но сърцето им стои далеч от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“ Мат.15:7-9
Коя гледка, може да бъде най-тъжната за Създателят ни?
Повече от всички други, със сигурност това може да бъде човешка душа, която нагло е прикрила падението си с ЛИЦЕМЕРИЕ…
Лицемерието е злонамереност скрита под маската на чистосърдечие! Измама поднесена като доброжелателност. Натруфен религиозен вид и кухи безсмислени фрази, изречени от безверник. Тържествени и високопарни думи произнесени с нечисти устни. Сърце, което е отхвърлило Божието Слово и Го е заменило със свои човешки съждения…
…тъжна гледка, за Онзи Който ни е създал по Свой образ!
Неговите ръце са ни оформили съвършено…
И Неговите устни са се допрели до нашите и Той е вдъхнал кристално чистият Си, Животворящ Дъх в нас, и ние сме станали жива душа, венец на творението Му. Неговият план за нашият живот е бил безупречен във всички детайли. Неговите мисли за нас, са били да достигнем до съвършена висота. Дарил ни е със свободна воля и с великолепната перспектива за да общува на живо с всеки един от нас!
Какво е състоянието ни днес?
Ние, Неговата изпълнена мечта ли сме?
Запазили ли сме чистотата си по Неговият стандарт?
Достигнали ли сме потенциала с който Той ни е създал?
Когато разговаряме с Него в молитва, думите ни от Неговият извор ли са?
Сърцето ни стои ли близко до Неговото сърце?
Животът ни в Неговият план ли е?
Не сме ли като „рекултивирано“ градско бунище, в което сметта е покрита с тънък пласт лицемерие и от което, при всеки порив на вятъра се носят отровни изпарения и вихрите разпиляват боклуци…
Днес, Неговият всевиждащ и прогарящ поглед се спира на всеки от нас!
В миг Той вижда всичките ни тъмни и тайни ъгли в душите ни. Открива и най-добре замаскираните източници на зли думи и дела. С един взор разкрива всичките ни мотиви и намерения и нищо не е останало замаскирано, тайно и неразкрито.
Всичко е ясно!
Ще упорстваме ли или ще паднем в обятията Му?
Ще Му говорим ли човешки безсмислици или ще излеем сърцето си пред Него?
Ще бъдем ли очистени или ще се вгорчим още повече?
Моето голямо четене на ГОЛЯМАТА КНИГА 