„Каквото е птица,
която напусне гнездото си,
такова е човек,
който напусне дома си.“
Пр.27:8
СТИХОВЕ, ПЕСНИ И СЪЛЗИ…
Някога пели и плакали ли сте над тях?
Може би сега е времето…
О, ДА БЯХ АЗ С КРИЛА
Духовни химни
1. Както птица в бурна нощ
Търси някъде покой,
Тъй и аз се скитам ощ
Тебе търся, Боже мой.
О, да бях аз със крила
Да бях с крила, както гълъба,
Аз щях да литна, да литна, да литна
Нейде на покой.
2. Като цвят повяхнуващ
Както вятър в стона свой,
Както капещо листо
Тъй съм аз, о, Боже мой.
О, да бях и пр . . .
3. Кат реката, що тече
Ден и нощ не знай покой,
Кат вълната, що влече
Тъй съм аз, о, Боже мой.
О, да бях и пр . . .
4. Както червей, що пълзи
И ожида денят свой,
Със крила да полети
Тъй съм аз, о, Боже мой.
О, да бях аз със крила
Да бях с крила, както гълъба,
Аз щях да литна, да литна, да литна
Нейде на покой.
ИДВАЙТЕ СИ
Христо Медникаров
Идвайте си, докато все още светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци
трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от черница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, докато са живи!
Я КАЖИ МИ ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО
Ран Босилек
Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?
Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.
Моето голямо четене на ГОЛЯМАТА КНИГА 