„…някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?… Исус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си.“ Марк 10:17, 21
Това често се случва в църквата, нали!
На тълпи или по единично, пред Господа коленичат хора с искреното желание да изповядат вярата си в Исус Христос и да приемат вечен живот. Цялото небе и всеки християнин ликува при вида на покайващ се и приемащ спасение грешник.
Самият Господ гледа „с обич“ и всички присъстващи чувстват благодатта!
След първата еуфория идва изтрезняващата констатация „Едно не ти достига…“ за да Го следваш!
На огромната част от приелите Христос хора, най-малко „едно не им достига“ за да се посветят и да Го последват на всякъде! По-рядко това е богатството, но много по-често са други и много повече от една прозаични, незначителни и нищожни причини, навици, занимания, интереси, хоби и пр.
Христос дава обяснението, че не самото богатство (или на каквото и да е друго нещо), а НАДЯВАНЕТО – т.е. надеждата, разчитането, предпочитането и уповаването на всичко друго освен на Бога, е истинската причина за нашата недостатъчност.
Актуален за всеки от нас е въпросът:
А на нас, какво не ни достига?
Може ли да уповаваме напълно на това, което смятаме че е по-важно за нас, от това да се посветим изцяло на Христос?
Разумно ли е да пренебрегнем Спасителя, за да се уповаваме на нищожните и временни неща, които никога и на никого през всичките векове на човешкият род, не са помогнали?
Исус казва:
„Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на ……………………………. (тук можеш да запишем своята светска надежда), да влязат в Божието царство. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото такъв да влезе в Божието царство.“ Марк 10:24, 25
Моето голямо четене на ГОЛЯМАТА КНИГА 