Исус Навин, глава 21

„Така Господ даде на Израил цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще им я даде; и я завладяха, и се заселиха в нея. И Господ им даде спокойствие от всяка страна, точно както се беше клел на бащите им; и от всичките им врагове никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им врагове в ръката им. Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.„ Ис.Нав.21:45

През цялото време на „изхода“ е имало скептици, които са следели какво от Божиите обещания няма да се сбъдне. И за себе си са били прави, защото всичките авторитети, които са познавали до този момент, щедро са обещавали и нищо не са изпълнявали.
Тази ситуация много подхожда на нашият скептицизъм, с които вече 30 години шляпаме по безпътицата на „преходът“.
Но точно в тази безпътица имаме надеждата,
че БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ СА ТЕЗИ, КОИТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНЯТ!

И това е така защото Бог не се мени! Той не променя мнението Си, плановете Си, волята Си и обещанията Си! Заветът му със нас е непроменим и Бог ще го изпълни!

Ние сме крехки, непостоянни, неверни… за това, както израилтяните, така и нас, вместо по краткият, Бог ни прекарва по дългият път в нашата пустиня. Пустиня в която освен чрез вяра в Него не може да се живее.
Оставя ни в нужди за се научим, че само Той е източника на блага!
Допуска враговете да ни атакуват, за да осъзнаем, че само Той е защитата!
Сега някъде там, на хоризонта се съзира „обещаната земя“! Само на една крачка е, но от нас зависи дали ще я направим или ще продължаваме да упорстваме.
Лично аз много пъти съм се провалял само на крачка от успеха и ако бъдещето ми е зависило само от мен, то отдавна щях напълно да съм се провалил.
Слава на Вечният, Милостив и Благ Господ, Който не се е отказал и от мен… а също и от вас!

 *              *                *

„Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха!“

Какво изявление само! Не са били напразни надеждите им, когато са напускали Египет. Не е било напусто странстването им в пустинята, нито всичките битки и премеждия , в които са участвали. Струвал си е трудът, усилията и послушанието. И ето, със завладяването на обещаната земя всички обещания, благословения и надежди са се сбъднали!

Апостол Павел свидетелствува същото за живота на повярвалите от неговото благовестие в Коринт: „Но както Бог е верен, така и словото ни към вас не е било „да“ и „не“. Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана „да“ и „не“, но в Него стана „да“;  понеже всички Божии обещания в Него са „да“, и в Него „амин“, за Божията слава чрез нас.“ 2Кор.1:19-20

Същото ще се отнася и за нас, повярвали те в Синът Божи – Исус Христос, ако докрай държим увереността си в Него! Всичките обещания на Божието Слово в пълна мяра важат и за нас, и са верни, изпълними и достижими. Бог не забравя обещанията Си. Господните ресурси не се свършват, нито намалява любовта Му към нас, но въпросът е:

НО ДАЛИ И НИЕ СМЕ ТАКА ВЕРНИ НА ЗАВЕТНИТЕ СИ ОТНОШЕНИЯ С БОГ?

     *                 *                 *

Да настояваш за Божиите благословения, без да спазваш заветни си отношения с Него, не е проява на вяра, а на алчност!