Исус Навин, глава 20

ГРАДОВЕ – ПРИБЕЖИЩА

„Тогава Господ говори на Исус, казвайки: Кажи на израиляните: Определете си прибежищни градове, за които съм ви казал чрез Мойсей, за да прибягва там онзи убиец, който убие човек неволно, без умисъл; и те да ви бъдат прибежища от отмъстителя за кръвта.“ Ис.Нав.20:1-3

Няма! Няма аналог и няма сравнение с Божието човеколюбие!
Винаги ме е изумявал Неговия промисъл и грижа за човека изпаднал в беда. Каква е тази неописуема Божията любов, че да предвиди прибежища във време на родови вражди, кръвни отмъщения и закон: „око за око и зъб за зъб“?

Бог е заповядал на Своя народ да отдели шест града за прибежища. В тях всеки, който бяга от преследване, насилие и отмъщение е можел да намери защита, подслон, храна, дрехи и сигурен живот. Осигурена е била закрилата на всеки, който неумишлено, без да иска, при трудова злополука или инцидент е причинил смърт и по кръвния закон – смърт за смърт – роднините на пострадалия са искали да му отмъстят. До такова решение, дори съвременните „хуманни“ общества и държави, след повече от 3 000 години „развитие“ не са достигнали.

Интересно е да се знае, че тези прибежищни градове са били част от 48-те градове, в които са били определени да живеят свещениците. Не всички градове на свещениците са били благосклонни към бежанците, а само шест от тях. В останалите е владеела свята строгост, стигаща до фанатичен легализъм.

В днешно време църквите са градовете на свещениците.
Църквите трябва да са съставени от „царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“ (1Петр.2:9) Не всички църкви обаче са отворени към бягащите, уплашени и търсещи спасение грешници.
Не всички църкви са готови да бъдат „прибежищни градове“ …
На много от тях вратите са затворени за странници и търсещи духовно прибежище и подслон „бежанци“ – хора, които бягат от собствения си изпълнен с неволи и болка живот.
Отчасти разбирам водачите на такива църкви, които проявяват свята строгост, а по някога и неприязън, когато на „портите им“  застане някой притеснен, объркан и подгонен от собствените си грешки и грехове човек. Такъв винаги мъкне със себе си проблеми, грижи и неприятности. Винаги създава объркване и шум. Как да бъде допуснат до святото и притихнало в богоугоден живот общество? Такъв човек би объркал реда, би смутил покоя в храма…

Все пак, Бог заповядва: „Определете си прибежищни градове…“ – приложено към нас, това означава църкви, които са готови да посрещнат обърканите, притеснени, окаяни духовни бежанци, потърсили прибежище всред посветените на Бога.

Интересен е и факта, че прибежищните градове са били шест. Числото 6 е  несъвръшено, човешко число, а 7 е числото на Божествената пълнота и съвършенство. Защо прибежищните градове са били 6 а не 7?
Всъщност има още един, седми прибежищен град, в който всички ние ще прибегнем. И този град е Небесния Ерусалим! Йоан, апостола на любовта, го е видял в откровението получено от Бога:
„Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши; защото тези думи са верни и истинни.„ Откр.21:2-5