СРАМНИЧЕ
„Защото, ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели“ Марк 8:38
Да се срамуваме от Христос, в този буден и разгулен свят е наистина необяснимо!
Ако някои трябва да се срамуват, то това са онези, които лъжат, обират, злодействат, прелюбодействат и убиват! Но ситуацията е трагична – отдавна всички ценности са опорочени, всички морални бариери да паднали и всички етични граници са преминати! Подлите, злите и греховните делата на хората са престанали да ги смущават – смущават ги праведните дела, благородните постъпки и честните взаимоотношения. Нещо повече, точно от това, от което трябва да са срамуват, с него хората се хвалят!
В детство ми, моята баба ми показваше цветът на „срамничето“- крайпътна билка с бели цветове и черни тичинки по средата. По думите й, тичинките по средата на цветът на билката, показвали до колко се срамуват хората, от злите си дела. Тя казваше, че в нейната младост черните тичинки били много повече и черните били почти половината от цветът на билката. Не отдавна се сетих за тези бабини истории и когато потърсих тази билката сега, открих че много от цветовете и са чисто бели!
Не знам колко е било нивото на срамът преди 100 години, но знам, че днес не може да се измери друго, освен нивото на безсрамие!
Е, в такава ситуация, как може да изпитваме срам или каквото и да е неудобство, когато свидетелстваме за вярата си в Христос – единственият Праведник и за Божието царство?
Моето голямо четене на ГОЛЯМАТА КНИГА 