МАРК, глава 7:20

ПАРАДОКС

„Което излиза от човека, то осквернява човека.“ Марк 7:20

Живеем в свят загубил славата и чистотата си!
До каквото и да се докоснем, то вече е осквернено, омърсено, отровено и опасно. По тази причина, щом някой дойде в църквата, ние му изреждаме правилата, които общо взето звучат така: „Не ходи, не се докосвай, не пий, не яж, не гледай, не слушай.“
Изглежда простичко и ефективно, но е неизпълнимо, безполезно и непривлекателно! Дори онези, които са отдавна в църквата се сблъскват с не ефективността от забраните, защото въпреки, че се пазят непрекъснато, се налага да се покайват, отричат и да заклеймяват.  Някои са превърнали порицанието и забраните в кауза и се вживяват в ролята на бастиони на правдата, говорители на истината и войни на чистотата. За съжаление, много често се оказва, че трибуната от която викат, е купчината на собствената им нечистота.

Не ме разбирайте погрешно, нямам предвид да приемем нечистотата като правилен начин на живот, а само искам да потвърдя думите на ап. Павел:
„Тези неща наистина имат вид на мъдрост, изразена в привидно благочестие, лъжесмирение и изтощаване на тялото. Но нямат никаква стойност и служат само за удовлетворяване на плътта.“ (Кол.2:21,23)

Христос ни разкри истинският проблем:
„Това което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат ЗЛИ ПОМИСЛИ, БЛУДСТВА, КРАЖБИ, УБИЙСТВА, ПРЕЛЮБОДЕЙСТВА, КОРИСТОЛЮБИЕ, НЕЧЕСТИЕ, КОВАРСТВО, СЛАДОСТРАСТИЕ, ЛУКАВО ОКО, ХУЛЕНЕ, ГОРДОСТ, БЕЗУМСТВО.
Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“  Марк 7:20-23

До като се пазим отвън,
ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ТЕ БИЛИ ВЪТРЕ, В СЪРЦЕТО!

ДО КАТО ЗАКЛЕЙМЯВАМЕ ДРУГИТЕ ЗА НЕЧИСТОТА,
нечистотата е плъзнала по нас!

До като обявяваме в неморалност другите,
СОБСТВЕНОТО НИ СЕМЕЙСТВО НЕ ЖИВЕЕ В ЧИСТОТА!

Какво става? Къде е изходът? Има ли изход?
Древния мъдрец ни го е посочил:
„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си
Защото от него са изворите на живота.“ 
Пр. 4:23

Установих нещо за себе си, до като вниманието ми е насочено към чуждите грехове, моят стар, плътски, греховен човек се съживява, измамва и произвежда същите и дори още по-големи грехове от тези, които аз критикувам!
Ай, Ай, Ай, Ай…
Какъв неочакван парадокс!

*             *               *

Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота!

*             *               *

Вашият коментар