Книгата на пророк Осия, глава 1

 „Господнето слово, което дойде към Осия, син на Беери, в дните на Юдовите царе Озия, Йотам, Ахаз и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоам, син на Йоас. Когато Господ започна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена и добий чада от блудство; защото земята извърши твърде много блудства, като се отклони от Господа.“ Осия 1:1,2

С известна предпазливост започвам четенето и изучаването на „Книгата на пророк Осия“. Според мен, след „Плачът на  Еремия“, това е най-тъжната книга в Библията. Написана е от пророк Осия, живял в Северното Израелско царство, в което царете са заграбвали властта с заговори, живели са в грях и упорство спрямо Бог, въвличали са народа в безнравственост, пороци и езически обреди и са загубвали живота си в брутални заговори.

Това е било царство с болнична охота за просперитет и необуздана порочност, точно толкова голяма, колкото е в обществото в което живеем днес!

Името на Осия означава „спасение“ и може да бъде съкратена форма, която съдържа Божието име означаващо „Бог е спасение“ или „Боже спаси“ . Осия е син е на Беери, име което означава „моя източник“ или „кладенец“.
Според преносното значение на имената, пророк Осия е предобраз на Синът Божи, Исус Христос, Чието име Исус означава „Спасител“, а Небесния Му Отец е източник на всяко благословение и добро защото:

„…всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка на промяна.“ Яков 1:17

Според изследователите, служението на пророк Осия е продължило повече от шестдесет години и от това личи колко дълго посвещение, постоянство, търпение и несъкрушима вяра е имал този пророк. При това и живота и пророчествата на Осия са представлявали едно общо послание и жива притча от Бог за народа, с когото е сключил завет. 

Ако живота на Осия е бил спокоен, тих и обичаен, израилтяните не биха му обърнали внимание. Нужен е бил шокиращ сигнал за събуждане, който да насочи вниманието на тази своенравна и коравовратна нация към Бог, за да ги доведе до покаяние.

И Бог дал този шокираш сигнал, като е заповядал посветения пророк Осия да вземе за жена проститутката Гомер…

Какъв скандал само!

Животът на Божия пророк е паднал толкова ниско, че и дори поквареното поколение на Израел е било шокирано! Много често ние сме толкова отнесени в собствените си планове, грехове и егоцентризъм, че единствения начин на Бог да обърне вниманието ни към Себе Си е като ни провокира с живота на служителите си. Живота на Осия е бил такъв пример. Онзи, който с името си е свидетелствал, че „Бог е спасение“ или може би с името си е викал „Боже спаси!“ е станал по Божия воля разбираема притча и поговорка за хората.

Спасителя Христос (името Исус означава „Спасител“), много пъти е шокирал и последователите и противниците си. Провокирал онези, които са го следвали с думите:

„…Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ Йоан 6:53

Смъртта Му на кръста е била презрителна за свидетелите, а провесването Му на дърво проклетия за израилтяните защото: „Христос… стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“ Гал.3:13

А Словото за кръста Му днес, за мнозина е глупост и съблазън:

Защото словото за кръста е глупост за тези, които погиват: а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила…
Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме един разпнат Помазаник – за юдеите съблазън, а за езичниците – глупост; 24но за самите призвани, и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила и Божия премъдрост. 1 Кор.1:18, 22-24

Не един Божи пратеник, пророк, апостол и служител, със живота си е бил за учудване, поговорка и смайване за обществото в което е живял. Апостол Павел говори за учудването, потреса и шока, който живота му и живота на другите апостоли са предизвикали в обществото, което ги е заобикаляло. Той казва: „…станахме до днес като измет на света, помия на всичко!“ 1Кор.4:13

И днес, често пъти живота на истинските Божи служители предизвиква шок, съблазан, боязън или презрително отношение в страничните наблюдатели. Мнозинството очаква, че ако някой е Божи служител, живота му трябва да е безметежен лъскав и успешен, а вместо те виждат непочетени страдалци, които понякога са неразбрани дори от семействата си. Мнозина се смайват и учудват от живота им, но блажени онези, които не се съблазнят, защото ще видят Божията слава!