„И рече им: Защо сте тъй страхливи? Още ли нямате вяра? И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ Марк 4:40,41
Вие, задавали ли сте си въпроса: Защо Христос мъмри учениците си за изпитването на страх? Та нали страхът е сред най-полезните емоции, който изпитваме! Страхът ни предпазва от необосновани рискове и с това съхранява нашия живот! И още нещо, „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Пр.1:7).
Учениците са били в животозастрашаваща буря, не е ли нормално било да ги обхване страх? Защо Христос ги упреква заради страхът, който се изпитвали?
Този въпрос ме затрудни и накара няколко пъти да прочета текста. Е ето какво открих за себе си, дано ви удовлетвори и вас:
Всъщност Христос не мъмри учениците си за страхът, който са изпитвали, а заради неверието, което са имали! Те са Го събудили с думите: „Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?“ Това е и най-честият наш упрек към Господа, когато сме опасност, в нужда или в изпитание, ние смятаме, че Той нехае за нашата съдба…
Нашата жива вяра, ни говори и ни утешава, че Бог не само е Всесилен, но и че ние през цялото време, сме в фокуса на Неговото внимание и действие! Липсата на вяра не е невяра в съществуването Му, а е неверие, че Той ще се погрижи за нас!
И упрека му към нас е:
Моето голямо четене на ГОЛЯМАТА КНИГА 